на тъничка нишка балансира душата ми
на влакно като младо-заплетена паяжина
на която като дребна муха съм се хванала
на един крак стоя между мечта и реалност
на един дъх съм да премълча най-важното
защото на една крачка съм вече от цялото
но ми е трудно да събера духа със тялото
да прескоча обраслите бодливи шубраци
които вече краката ми изподраха здравата
да изляза на главната и равна магистрала
и с вдигната ръка да стопирам живота си
опитвам се нишката да заплета по-здраво ...