Sep 29, 2022, 7:46 AM

На крачка от цялото

  Poetry
484 0 0

 

на тъничка нишка балансира душата ми

на влакно като младо-заплетена паяжина

на която като дребна муха съм се хванала

на един крак стоя между мечта и реалност

на един дъх съм да премълча най-важното

защото на една крачка съм вече от цялото

но ми е трудно да събера духа със тялото

да прескоча обраслите бодливи шубраци

които вече краката ми изподраха здравата

да изляза на главната и равна магистрала

и с вдигната ръка да стопирам живота си

опитвам се нишката да заплета по-здраво

за да опазя и малкото което ми е останало

от нея се опитвам да си изплета ризница

за да ме предпази от всичките баналности

за да мога да летя но да успея и да кацна

все пак ми е нужна и мъничко реалност

и на един крак да мога да пребродя света

по пътя да събера душата си със тялото

с невидимата нишка наречена виталност

© Паулина Недялкова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паулина Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...