на тъничка нишка балансира душата ми

на влакно като младо-заплетена паяжина

на която като дребна муха съм се хванала

на един крак стоя между мечта и реалност

на един дъх съм да премълча най-важното

защото на една крачка съм вече от цялото

но ми е трудно да събера духа със тялото

да прескоча обраслите бодливи шубраци

които вече краката ми изподраха здравата

да изляза на главната и равна магистрала

и с вдигната ръка да стопирам живота си

опитвам се нишката да заплета по-здраво

за да опазя и малкото което ми е останало

от нея се опитвам да си изплета ризница

за да ме предпази от всичките баналности

за да мога да летя но да успея и да кацна

все пак ми е нужна и мъничко реалност

и на един крак да мога да пребродя света

по пътя да събера душата си със тялото

с невидимата нишка наречена виталност

© Паулина Недялкова