17 ago 2022, 9:57

...На краката ми в прахта 

  Poesía » Filosófica, Civil, Otra
179 0 2

Боса

стиснала  гласа си

в зъби

чатя със света

а ръцете

пълни

с хъс са

слабо

ме вълнува бедността...

 

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • 😃 Благодаря, Георги. Явно мишката изяде не само книжката, но и обувките на поколението Z, пък и на другите поколения. Седят си боси вкъщи пред компютъра и обикалят света 😃 Днес в супера на касата една лелка вади от кошницата продукти, рови за пари в портмонето и едновременно говори по телефона. Как ли? Беше го стиснала със зъби!!! И само повтаряше: "Аха! Ъхъ!". После излезе от магазина, освободи си едната ръка и вече спокойно си задърдори, вървейки. Накъде ли? Към един човек, който беше вдигнал нагоре телефона си и му приказваше нещо, сякаш е слънцето на небето и го уговаря да слезе долу 😃 Прибрах се и написах това.
  • Стегната красота.
Propuestas
: ??:??