...На краката ми в прахта

17 авг. 2022 г., 09:57

Поэзия » Философская, Гражданская, Другая

230 0 2

Боса

стиснала гласа си

в зъби

чатя със света

а ръцете

пълни

с хъс са

слабо

ме вълнува бедността...

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2022-08-17T15:51:32+03:00

😃 Благодаря, Георги. Явно мишката изяде не само книжката, но и обувките на поколението Z, пък и на другите поколения. Седят си боси вкъщи пред компютъра и обикалят света 😃 Днес в супера на касата една лелка вади от кошницата продукти, рови за пари в портмонето и едновременно говори по телефона. Как ли? Беше го стиснала със зъби!!! И само повтаряше: "Аха! Ъхъ!". После излезе от магазина, освободи си едната ръка и вече спокойно си задърдори, вървейки. Накъде ли? Към един човек, който беше вдигнал нагоре телефона си и му приказваше нещо, сякаш е слънцето на небето и го уговаря да слезе долу 😃 Прибрах се и написах това.
генек (Георги Коновски)

2022-08-17T15:21:25+03:00

Стегната красота.