МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
961 3885
17.08.2022 г., 9:57 ч.

...На краката ми в прахта 

  Поезия » Философска, Гражданска, Друга
180 0 2

Боса

стиснала  гласа си

в зъби

чатя със света

а ръцете

пълни

с хъс са

слабо

ме вълнува бедността...

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • 😃 Благодаря, Георги. Явно мишката изяде не само книжката, но и обувките на поколението Z, пък и на другите поколения. Седят си боси вкъщи пред компютъра и обикалят света 😃 Днес в супера на касата една лелка вади от кошницата продукти, рови за пари в портмонето и едновременно говори по телефона. Как ли? Беше го стиснала със зъби!!! И само повтаряше: "Аха! Ъхъ!". После излезе от магазина, освободи си едната ръка и вече спокойно си задърдори, вървейки. Накъде ли? Към един човек, който беше вдигнал нагоре телефона си и му приказваше нещо, сякаш е слънцето на небето и го уговаря да слезе долу 😃 Прибрах се и написах това.
  • Стегната красота.
Предложения
: ??:??