Пълна луна сред тъмното небе,
хубавица в своите покои.
Виждам в нея твоето лице,
красива птица сред призрачни усои.
А градът така сладко е заспал,
малко бебе в люлката на мрака.
Люлее го вятърът с полъха си вял,
прошепнал му тайната си свята.
И аз шепна името ти свято
и в мислите си галя твоето лице.
Богат съм, не защото имам злато,
а защото имам твоето сърце. ...