Пълна луна сред тъмното небе,

хубавица в своите покои.

Виждам в нея твоето лице,

красива птица сред призрачни усои.

А градът така сладко е заспал,

малко бебе в люлката на мрака.

Люлее го вятърът с полъха си вял,

прошепнал му тайната си свята.

И аз шепна името ти свято

и в мислите си галя твоето лице.

Богат съм, не защото имам злато,

а защото имам твоето сърце.

Ти си моята царица,

дарила ме с нежност и любов,

чиста като утринна сълза,

откликнала на моя зов.

Ще бдя над сънищата твои,

ще галя с пръсти твоите коси

и с целувки, като огнени порои,

ще попивам бисерните ти сълзи.

Луната плува сред облаци тъга,

разбулвайки небесния си светъл лик,

а аз копнея с цялата си душа

да споделя с теб и този миг.

                                              11.10.2000 г.