Пълна луна сред тъмното небе,
хубавица в своите покои.
Виждам в нея твоето лице,
красива птица сред призрачни усои.
А градът така сладко е заспал,
малко бебе в люлката на мрака.
Люлее го вятърът с полъха си вял,
прошепнал му тайната си свята.
И аз шепна името ти свято
и в мислите си галя твоето лице.
Богат съм, не защото имам злато,
а защото имам твоето сърце.
Ти си моята царица,
дарила ме с нежност и любов,
чиста като утринна сълза,
откликнала на моя зов.
Ще бдя над сънищата твои,
ще галя с пръсти твоите коси
и с целувки, като огнени порои,
ще попивам бисерните ти сълзи.
Луната плува сред облаци тъга,
разбулвайки небесния си светъл лик,
а аз копнея с цялата си душа
да споделя с теб и този миг.
11.10.2000 г.
© Райко Дяков Всички права запазени