6.06.2010 г., 21:35

На Красина!

958 0 0

Пълна луна сред тъмното небе,

хубавица в своите покои.

Виждам в нея твоето лице,

красива птица сред призрачни усои.

 

А градът така сладко е заспал,

малко бебе в люлката на мрака.

Люлее го вятърът с полъха си вял,

прошепнал му тайната си свята.

 

И аз шепна името ти свято

и в мислите си галя твоето лице.

Богат съм, не защото имам злато,

а защото имам твоето сърце.

 

Ти си моята царица,

дарила ме с нежност и любов,

чиста като утринна сълза,

откликнала на моя зов.

 

Ще бдя над сънищата твои,

ще галя с пръсти твоите коси

и с целувки, като огнени порои,

ще попивам бисерните ти сълзи.

 

Луната плува сред облаци тъга,

разбулвайки небесния си светъл лик,

а аз копнея с цялата си душа

да споделя с теб и този миг.

 

                                              11.10.2000 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райко Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...