Jun 6, 2010, 9:35 PM

На Красина!

  Poetry » Love
954 0 0

Пълна луна сред тъмното небе,

хубавица в своите покои.

Виждам в нея твоето лице,

красива птица сред призрачни усои.

 

А градът така сладко е заспал,

малко бебе в люлката на мрака.

Люлее го вятърът с полъха си вял,

прошепнал му тайната си свята.

 

И аз шепна името ти свято

и в мислите си галя твоето лице.

Богат съм, не защото имам злато,

а защото имам твоето сърце.

 

Ти си моята царица,

дарила ме с нежност и любов,

чиста като утринна сълза,

откликнала на моя зов.

 

Ще бдя над сънищата твои,

ще галя с пръсти твоите коси

и с целувки, като огнени порои,

ще попивам бисерните ти сълзи.

 

Луната плува сред облаци тъга,

разбулвайки небесния си светъл лик,

а аз копнея с цялата си душа

да споделя с теб и този миг.

 

                                              11.10.2000 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райко Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...