Остави ми последното зрънце живот

то е мое, в пустинята скрито

то не ще види скоро ни слънце, ни Бог -

ключа глътнах, зад камък занитих.

Сутрин, изгрев и грейва пак бяла душа,

но сред облаци в миг избледнява

мисъл пареща грохотно я задуши

спомен мил пак за тебе, последен…

Остави ми поне малка капка живот

всичко вятъра друго всичко да вземе

и да няма ни тътен ни стон победен

да навява ми болка 

по тебе…

За тебе.