На края
Остави ми последното зрънце живот
то е мое, в пустинята скрито
то не ще види скоро ни слънце, ни Бог -
ключа глътнах, зад камък занитих.
Сутрин, изгрев и грейва пак бяла душа,
но сред облаци в миг избледнява
мисъл пареща грохотно я задуши
спомен мил пак за тебе, последен…
Остави ми поне малка капка живот
всичко вятъра друго всичко да вземе
и да няма ни тътен ни стон победен
да навява ми болка
по тебе…
За тебе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Маркова Всички права запазени
