Dec 6, 2024, 11:48 AM

На края

418 0 0

Остави ми последното зрънце живот

то е мое, в пустинята скрито

то не ще види скоро ни слънце, ни Бог -

ключа глътнах, зад камък занитих.

 

Сутрин, изгрев и грейва пак бяла душа,

но сред облаци в миг избледнява

мисъл пареща грохотно я задуши

спомен мил пак за тебе, последен…

 

Остави ми поне малка капка живот

всичко вятъра друго всичко да вземе

и да няма ни тътен ни стон победен

да навява ми болка 

по тебе…

За тебе.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...