22 jul 2009, 0:47

На края на света

  Poesía
813 0 0

 

 

 

Накрая на света ме чакаш ТИ,

такъв изстрадал, както те сънувах.

 

Държиш в ръцете меч и щит,

 с болка, кръв и с любов пропити.

 

Стоиш едва, люлеейки се тежко,

стоиш с впити в надеждата крака,

 

готов да ми разкажеш как се лута,

човекът, търсещ друг човек в света.

 

А аз се свличам в краката ти с въздишка,

с плач намокрям сухата земя под теб

 

и викам, нека чуят всички! Искам!

Че те намерих и ще умра до теб!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Обичаща Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...