Jul 22, 2009, 12:47 AM

На края на света

  Poetry
809 0 0

 

 

 

Накрая на света ме чакаш ТИ,

такъв изстрадал, както те сънувах.

 

Държиш в ръцете меч и щит,

 с болка, кръв и с любов пропити.

 

Стоиш едва, люлеейки се тежко,

стоиш с впити в надеждата крака,

 

готов да ми разкажеш как се лута,

човекът, търсещ друг човек в света.

 

А аз се свличам в краката ти с въздишка,

с плач намокрям сухата земя под теб

 

и викам, нека чуят всички! Искам!

Че те намерих и ще умра до теб!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Обичаща All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...