Jul 22, 2009, 12:47 AM

На края на света

  Poetry
818 0 0

 

 

 

Накрая на света ме чакаш ТИ,

такъв изстрадал, както те сънувах.

 

Държиш в ръцете меч и щит,

 с болка, кръв и с любов пропити.

 

Стоиш едва, люлеейки се тежко,

стоиш с впити в надеждата крака,

 

готов да ми разкажеш как се лута,

човекът, търсещ друг човек в света.

 

А аз се свличам в краката ти с въздишка,

с плач намокрям сухата земя под теб

 

и викам, нека чуят всички! Искам!

Че те намерих и ще умра до теб!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Обичаща All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...