22.07.2009 г., 0:47

На края на света

812 0 0

 

 

 

Накрая на света ме чакаш ТИ,

такъв изстрадал, както те сънувах.

 

Държиш в ръцете меч и щит,

 с болка, кръв и с любов пропити.

 

Стоиш едва, люлеейки се тежко,

стоиш с впити в надеждата крака,

 

готов да ми разкажеш как се лута,

човекът, търсещ друг човек в света.

 

А аз се свличам в краката ти с въздишка,

с плач намокрям сухата земя под теб

 

и викам, нека чуят всички! Искам!

Че те намерих и ще умра до теб!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Обичаща Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...