22.07.2009 г., 0:47

На края на света

816 0 0

 

 

 

Накрая на света ме чакаш ТИ,

такъв изстрадал, както те сънувах.

 

Държиш в ръцете меч и щит,

 с болка, кръв и с любов пропити.

 

Стоиш едва, люлеейки се тежко,

стоиш с впити в надеждата крака,

 

готов да ми разкажеш как се лута,

човекът, търсещ друг човек в света.

 

А аз се свличам в краката ти с въздишка,

с плач намокрям сухата земя под теб

 

и викам, нека чуят всички! Искам!

Че те намерих и ще умра до теб!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Обичаща Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...