Там, дет чернее се небето,
където слива се с морето,
дето птица щом лети
ръси за всички мечти.
Там, дето зората красива
ярко мрака разбива,
де щом риба преплува
всеки чуден сън сънува.
Там, на брега на океана,
облечен с червена премяна,
седяхме аз и ти,
огрени от топлещи лъчи.
Там, на края на света,
аз не бях сама,
ти беше до мен,
в края на последния ден!
© Лилия Todos los derechos reservados