1 ago 2005, 7:50

На кръстопът 

  Poesía
641 0 5
Искаш ме в леглото си,
бариерите със трясък да строшим
и да потънем в аромата от Любов.
Ще мога ли...
Искаш ме в ръцете си,
потръпваща и гола,
гальовна и покорна.
Ще мога ли...
Избутваш ме от коловоза,
от сигурност да ме лишиш,
а всъщност
ти какво ми даваш,
набързо скованото си мостче,
по което да премина.
Няма ли да се пречупи
от порива на ветровете?
Какво ми даваш -
залутана пътечка
под сянката на стари стволове?
Не е ли прекалено хлъзгава за мене,
през гъстите клонаци и листа,
дали ще мине лъч от светлина?
На кръстопът съм,
да протегна ли ръка...

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не знам с това сиренце, ще го мисля, публикувах стиха минути след като го написах, още е "пресен", иначе ви благодаря за вниманието!
  • Прилича ми на част от приказка,но ти желая да срещнеш добрия рицар .
  • Ами щом не ви харесва, махнах го. Благодаря ви за съвета!
  • Галенце...хубаво е ,но някак си не ми хареса ,,сиренцето,, защо не смениш края...вътре идеята я има ..Ти ще си решиш...аз ти предлагам!Прегръдки от мен мила!
  • Трудна дилема, но с образността ти е истинска поезия. Моите почитания, Фабиана!
Propuestas
: ??:??