На кръстопът
мъждукащи
съдби
самотно
чакат
утрото,
изсипват се
неволи
на тълпи,
крещят,
раздрали
тъмното...
На кръстопът
с безименни
надежди,
с безкрайно
зрящо -
склопени
очи
и устни
бледи,
парещо -
горещи
с нелюбено -
изстрадали
сълзи!
На кръстопът
стаена
тишината
обгръща
жадни
слабини,
безмълвно
стрила
суетата
на прах
в далечни
висоти.
И уморено
вятърът
поклаща
самотно
клоните
над нас...
На кръстопът
мечтите ни
угасват,
греховно
вплели се
във страст!
По пътища
различни
днес
поехме...
10.03.08
Пловдив
© Todos los derechos reservados