Накъде...?

И пак не спя, тъгувам
за неща, които разтреперват сърцето,
за една красива мечта, която тлее,
за една надежда, спираща да лудее.

И пак се събуждам обляна в сълзи,
душата ми свита на кълбо,
усмивка на лицето не смее да изгрее,
сънят ми неспокоен страшен сивее.

Мечтите отлетяха като птици,
не ги виждам да идват с пролетта,
все още мисля, че това е съдба
и все още е детска игра.

Тъга напира, не виждам светлина,
искам някой да ми подаде ръка,
как да бъда щастлива
с поредната несбъдната мечта.

-E~