На леля ми

                                   (на Гинка Миленова)

Моята леля добра вече я няма

и тъгата и мъката ми е голяма.

За нея остана ми само спомена,

за една силна жена, майка добра!

И когато се завръщам в родовата къща,

пак ще поглеждам отново да те зърна.

Ще те очаквам и спомена ще се завръща

и ще скрия сълзите си, и ще се обърна.

И ти моята леля ми беше утеха една,

силна жена но с изстрадала душа добра.

Тръгна си внезапно но остана в моята душа

и ще оставиш в нас и в сърцата ни диря една!

И ние всички навели сега своята глава,

ще си спомняме за теб с обич и с тъга.

А ти лельо ще ни гледаш от небето сега

и ще ни напътстваш в бита ни и в живота!