26 янв. 2023 г., 06:51

На леля ми

479 0 1

                                          На леля ми

                                   (на Гинка Миленова)

 

 

Моята леля добра вече я няма

и тъгата и мъката ми е голяма.

За нея остана ми само спомена,

за една силна жена, майка добра!

 

И когато се завръщам в родовата къща,

пак ще поглеждам отново да те зърна.

Ще те очаквам и спомена ще се завръща

и ще скрия сълзите си, и ще се обърна.

 

И ти моята леля ми беше утеха една,

силна жена но с изстрадала душа добра.

Тръгна си внезапно но остана в моята душа

и ще оставиш в нас и в сърцата ни диря една!

 

И ние всички навели сега своята глава,

ще си спомняме за теб с обич и с тъга.

А ти лельо ще ни гледаш от небето сега

и ще ни напътстваш в бита ни и в живота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...