26 янв. 2023 г., 06:51

На леля ми

481 0 1

                                          На леля ми

                                   (на Гинка Миленова)

 

 

Моята леля добра вече я няма

и тъгата и мъката ми е голяма.

За нея остана ми само спомена,

за една силна жена, майка добра!

 

И когато се завръщам в родовата къща,

пак ще поглеждам отново да те зърна.

Ще те очаквам и спомена ще се завръща

и ще скрия сълзите си, и ще се обърна.

 

И ти моята леля ми беше утеха една,

силна жена но с изстрадала душа добра.

Тръгна си внезапно но остана в моята душа

и ще оставиш в нас и в сърцата ни диря една!

 

И ние всички навели сега своята глава,

ще си спомняме за теб с обич и с тъга.

А ти лельо ще ни гледаш от небето сега

и ще ни напътстваш в бита ни и в живота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...