На леля ми
(на Гинка Миленова)
Моята леля добра вече я няма
и тъгата и мъката ми е голяма.
За нея остана ми само спомена,
за една силна жена, майка добра!
И когато се завръщам в родовата къща,
пак ще поглеждам отново да те зърна.
Ще те очаквам и спомена ще се завръща
и ще скрия сълзите си, и ще се обърна.
И ти моята леля ми беше утеха една,
силна жена но с изстрадала душа добра.
Тръгна си внезапно но остана в моята душа
и ще оставиш в нас и в сърцата ни диря една!
И ние всички навели сега своята глава,
ще си спомняме за теб с обич и с тъга.
А ти лельо ще ни гледаш от небето сега
и ще ни напътстваш в бита ни и в живота!
© Валентин Миленов Все права защищены