12 nov 2006, 0:59

На лов за мечти

  Poesía
1.3K 0 27
):
В тази бездиханна вечер,
с ято грейнали звезди,
тръгваме по пътя Млечен,
аз вървя, до мене ти...

Двама срещаме луната
насред звездния разкош,
как мечтае тя самата,
в тази тъй вълшебна нощ.

И не спирай, пожелай си
щом видиш падаща звезда,
ти чрез нея помечтай си,
за теб и мен, за любовта...

Тихо, любовта пристъпва,
чу ли нежния й звън,
тихо, чудото настъпва,
така ефирно - като в сън...

В тази бездиханна вечер,
с ято пламнали звезди,
реем се из пътя Млечен,
и броим, броим мечти ...

:) :) :)
















¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • не те укорявам.........







    но защо всички.............






















    ТЕ обичаме ?
  • Много нежен стих!
    Поздравявам те!!!
  • Миличка, Рада ! Никой не твърди, че стихът ми е превъзходен, ако прочетеш внимателно коментарите ще видиш, че просто си говорим за идеята и за мечти и любов ! Благодаря Ви на всички за участието във оптимистичните ни разговори! ПЕТЯ ГРИГОРОВА
  • Чудесен стих, нежен, изпълнен с любов и мечти...

    Пожелавам си да видя падаща звезда!
  • Дерзайте момичета и момчета...прегърнете мечтите и нека свети в деня ви от тях...защото " Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му"...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...