12 нояб. 2006 г., 00:59

На лов за мечти

1.3K 0 27
):
В тази бездиханна вечер,
с ято грейнали звезди,
тръгваме по пътя Млечен,
аз вървя, до мене ти...

Двама срещаме луната
насред звездния разкош,
как мечтае тя самата,
в тази тъй вълшебна нощ.

И не спирай, пожелай си
щом видиш падаща звезда,
ти чрез нея помечтай си,
за теб и мен, за любовта...

Тихо, любовта пристъпва,
чу ли нежния й звън,
тихо, чудото настъпва,
така ефирно - като в сън...

В тази бездиханна вечер,
с ято пламнали звезди,
реем се из пътя Млечен,
и броим, броим мечти ...

:) :) :)
















Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • не те укорявам.........







    но защо всички.............






















    ТЕ обичаме ?
  • Много нежен стих!
    Поздравявам те!!!
  • Миличка, Рада ! Никой не твърди, че стихът ми е превъзходен, ако прочетеш внимателно коментарите ще видиш, че просто си говорим за идеята и за мечти и любов ! Благодаря Ви на всички за участието във оптимистичните ни разговори! ПЕТЯ ГРИГОРОВА
  • Чудесен стих, нежен, изпълнен с любов и мечти...

    Пожелавам си да видя падаща звезда!
  • Дерзайте момичета и момчета...прегърнете мечтите и нека свети в деня ви от тях...защото " Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му"...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...