На лунна светлина
Усмихва се луната жълта
от своя приказен балкон.
Земята сенките ù гълта
по стар космически закон.
И тез усмивки на луната
събуждат младите сърца.
Шушукат сенки по стената
и будят малките деца.
По нея влюбени въздишат.
Кълнат се вечер във любов.
По пейки името си пишат
след нощния любовен лов.
И там по жълтата пътека
се качват влюбени сърца.
След туй се връщат в стъпка лека
със лунно-весели лица!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
