На лунна светлина
Усмихва се луната жълта
от своя приказен балкон.
Земята сенките ù гълта
по стар космически закон.
И тез усмивки на луната
събуждат младите сърца.
Шушукат сенки по стената
и будят малките деца.
По нея влюбени въздишат.
Кълнат се вечер във любов.
По пейки името си пишат
след нощния любовен лов.
И там по жълтата пътека
се качват влюбени сърца.
След туй се връщат в стъпка лека
със лунно-весели лица!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
