Усмихва се луната жълта
от своя приказен балкон.
Земята сенките ù гълта
по стар космически закон.
И тез усмивки на луната
събуждат младите сърца.
Шушукат сенки по стената
и будят малките деца.
По нея влюбени въздишат.
Кълнат се вечер във любов.
По пейки името си пишат
след нощния любовен лов.
И там по жълтата пътека
се качват влюбени сърца.
След туй се връщат в стъпка лека
със лунно-весели лица!
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
