1 oct 2023, 8:05

На Лунна светлина

  Poesía » Otra
603 0 0

Той каза,

че съм грозна...

сменила съм и речника.

Той речника ми е според хората,

а красотата всички знаят,

че е временна.

Той каза,

май си crazy?!

Той Света принадлежи на тези,

а не на злобните

и закъснелите,

не на алчните и 

малоумните!

Тогава аз поисках 

да съм Вещица,

и да не чувам вече думите му,

на Лунна светлина,

призовах виелица

и дъжд,и вятър,

като някаква

безумница. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jivka Koleva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...