1 oct 2023, 8:05

На Лунна светлина

  Poesía » Otra
600 0 0

Той каза,

че съм грозна...

сменила съм и речника.

Той речника ми е според хората,

а красотата всички знаят,

че е временна.

Той каза,

май си crazy?!

Той Света принадлежи на тези,

а не на злобните

и закъснелите,

не на алчните и 

малоумните!

Тогава аз поисках 

да съм Вещица,

и да не чувам вече думите му,

на Лунна светлина,

призовах виелица

и дъжд,и вятър,

като някаква

безумница. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jivka Koleva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...