1 oct 2023, 8:05

На Лунна светлина

  Poesía » Otra
599 0 0

Той каза,

че съм грозна...

сменила съм и речника.

Той речника ми е според хората,

а красотата всички знаят,

че е временна.

Той каза,

май си crazy?!

Той Света принадлежи на тези,

а не на злобните

и закъснелите,

не на алчните и 

малоумните!

Тогава аз поисках 

да съм Вещица,

и да не чувам вече думите му,

на Лунна светлина,

призовах виелица

и дъжд,и вятър,

като някаква

безумница. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jivka Koleva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....