Oct 1, 2023, 8:05 AM

На Лунна светлина

  Poetry » Other
602 0 0

Той каза,

че съм грозна...

сменила съм и речника.

Той речника ми е според хората,

а красотата всички знаят,

че е временна.

Той каза,

май си crazy?!

Той Света принадлежи на тези,

а не на злобните

и закъснелите,

не на алчните и 

малоумните!

Тогава аз поисках 

да съм Вещица,

и да не чувам вече думите му,

на Лунна светлина,

призовах виелица

и дъжд,и вятър,

като някаква

безумница. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jivka Koleva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...