1.10.2023 г., 8:05

На Лунна светлина

597 0 0

Той каза,

че съм грозна...

сменила съм и речника.

Той речника ми е според хората,

а красотата всички знаят,

че е временна.

Той каза,

май си crazy?!

Той Света принадлежи на тези,

а не на злобните

и закъснелите,

не на алчните и 

малоумните!

Тогава аз поисках 

да съм Вещица,

и да не чувам вече думите му,

на Лунна светлина,

призовах виелица

и дъжд,и вятър,

като някаква

безумница. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...