13 jul 2006, 0:25

На любещата ти душа – в тишината 

  Poesía
729 0 11

 

 

На любещата ти душа –

в тишината,

пребродих

тайнствена гора

и в срещата ми

с красотата

познах

възхождаща зора

в лицето на девица

срамежлива –

от всички други

по-различна,

с усмивка

нежно приветлива

и правеща средата

по-прилична

чрез свойте прелести

безброй,

сродяващи я

със звездите

и носеща на хората

покой,

решавайки

проблемите на дните,

в които всеки

ще засрами,

в борбата си

с крещящи драми.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здравей, Джейни!
    Навлизането в пределите на болката си иам своята логика в стремежа на мнозина, на болшинството да търсят насладата от любовта в неправилната посока - там където се стига до нейната слабост чрез екзалтиране на емоциите...
    Поздрав!
  • Здравей, Ванда!
    Твоите коментари пестеливо, но прецизно ми казват много неща, които за мен са вълнуващи, защото са свързани със самата същност на текстовете, които създавам. Вероятно вече съм ти казвал, че ти имаш дарованието да бъдеш критик.
    Поздрав!
  • Красотата е лъх и прелестта е измамлива.......
    Може и да се съглася с теб Мо.
    Поздрав!
  • Здравей, Поли!
    Твоите поздрави наистина ме правят щастлив.
    Благодаря ти!
  • Здравей, Джейни!

    Многото в красотата е съмнителна мяра. Дали ще се съгласиш с това мое твърдение?
    Поздрав!
  • Здравей, Деяна!
    Ядро на тази творба е красотата, опозната по особен начин.
    Поздрав!
  • Здравей, Мери!
    Правиш много елегантен коментар, свеждайки своята наблюдателност до единствената точка в творбата. Всичко това ме кара и поздравчето ти да го приема по особен начин.
    Привет!
  • Да хубаво е!
    Поздрав Валери!
    Щастлив ден
  • Много е хубаво Мо!!!
  • Много е хубаво!
  • Точно това, че накрая му е точица една ме удиви, хареса ми! Поздравче!
Propuestas
: ??:??