На любещата ти душа –
в тишината,
пребродих
тайнствена гора
и в срещата ми
с красотата
познах
възхождаща зора
в лицето на девица
срамежлива –
от всички други
по-различна,
с усмивка
нежно приветлива
и правеща средата
по-прилична
чрез свойте прелести
безброй,
сродяващи я
със звездите
и носеща на хората
покой,
решавайки
проблемите на дните,
в които всеки
ще засрами,
в борбата си
с крещящи драми.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Навлизането в пределите на болката си иам своята логика в стремежа на мнозина, на болшинството да търсят насладата от любовта в неправилната посока - там където се стига до нейната слабост чрез екзалтиране на емоциите...
Поздрав!