На любещата ти душа –
в тишината,
пребродих
тайнствена гора
и в срещата ми
с красотата
познах
възхождаща зора
в лицето на девица
срамежлива –
от всички други
по-различна,
с усмивка
нежно приветлива
и правеща средата
по-прилична
чрез свойте прелести
безброй,
сродяващи я
със звездите
и носеща на хората
покой,
решавайки
проблемите на дните,
в които всеки
ще засрами,
в борбата си
с крещящи драми.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
