13 июл. 2006 г., 00:25

На любещата ти душа – в тишината

926 0 11

 

 

На любещата ти душа –

в тишината,

пребродих

тайнствена гора

и в срещата ми

с красотата

познах

възхождаща зора

в лицето на девица

срамежлива –

от всички други

по-различна,

с усмивка

нежно приветлива

и правеща средата

по-прилична

чрез свойте прелести

безброй,

сродяващи я

със звездите

и носеща на хората

покой,

решавайки

проблемите на дните,

в които всеки

ще засрами,

в борбата си

с крещящи драми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Джейни!
    Навлизането в пределите на болката си иам своята логика в стремежа на мнозина, на болшинството да търсят насладата от любовта в неправилната посока - там където се стига до нейната слабост чрез екзалтиране на емоциите...
    Поздрав!
  • Здравей, Ванда!
    Твоите коментари пестеливо, но прецизно ми казват много неща, които за мен са вълнуващи, защото са свързани със самата същност на текстовете, които създавам. Вероятно вече съм ти казвал, че ти имаш дарованието да бъдеш критик.
    Поздрав!
  • Красотата е лъх и прелестта е измамлива.......
    Може и да се съглася с теб Мо.
    Поздрав!
  • Здравей, Поли!
    Твоите поздрави наистина ме правят щастлив.
    Благодаря ти!
  • Здравей, Джейни!

    Многото в красотата е съмнителна мяра. Дали ще се съгласиш с това мое твърдение?
    Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...