НА  „ЛЮБОВТА“

С чувства сянката ми ти поиш

и с нея жадна си в нощта да спиш.

Илюзии твориш, за да възвисиш,

а когато си самотна, с тялото кървиш.

Със сетивата твои ме дари,

за да тешиш душата със лъжи.

Ала сълзите си за мен мигом удави

и дори да страдам – от тебе ме лиши! 

Очистен от греха, човекът щял да се роди,

а ти сляла си Едно със две, със три!

Решението вчера, днес и утре ще тежи,

щом сърцето не познава разума, уви.

И в агония нека се топи,

но да знае, че умът го пази с мисли,

а щом от тяло му слади,

вечно да се ражда, за да се пречисти!  

Вярата ти – връх на сърдечни низини,

тъй навеки в заблуди ясно ще личи,

а щом не разчлениш Едно от две, от три,

не ще повярваш, че си вярваш сам и Ти!

26.VIII.2011

Камен Тодоров ©