22 oct 2007, 9:07

На любовта ми

  Poesía
704 0 17
Целомъдрена приятелко, пак си ми на гости!
А аз те срещам като влюбена невеста!
И отново слушам живителни речитативи,
и си мисля, животът ми е почнал отначало!

Или тихичко спомени ми навяваш
и знаеш кои ще ме стоплят, навярно!
Ех, как се лутах без теб, в безлунни нощи!
И колко дълги бяха, самотни, безлюбовни!

Целомъдрена приятелко, пак си ми на гости!
Дошла си да ми пожелаеш добър път ли!?
Та ти си моя дом и моя почва, където стъпвам!
Ти си моя тежест, мое равновесие, ти... ти...
                                                    просто присъстваш!
                                                    (А аз, благодаря ти!)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...