22 oct 2007, 9:07

На любовта ми

  Poesía
702 0 17
Целомъдрена приятелко, пак си ми на гости!
А аз те срещам като влюбена невеста!
И отново слушам живителни речитативи,
и си мисля, животът ми е почнал отначало!

Или тихичко спомени ми навяваш
и знаеш кои ще ме стоплят, навярно!
Ех, как се лутах без теб, в безлунни нощи!
И колко дълги бяха, самотни, безлюбовни!

Целомъдрена приятелко, пак си ми на гости!
Дошла си да ми пожелаеш добър път ли!?
Та ти си моя дом и моя почва, където стъпвам!
Ти си моя тежест, мое равновесие, ти... ти...
                                                    просто присъстваш!
                                                    (А аз, благодаря ти!)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...