22.10.2007 г., 9:07

На любовта ми

700 0 17
Целомъдрена приятелко, пак си ми на гости!
А аз те срещам като влюбена невеста!
И отново слушам живителни речитативи,
и си мисля, животът ми е почнал отначало!

Или тихичко спомени ми навяваш
и знаеш кои ще ме стоплят, навярно!
Ех, как се лутах без теб, в безлунни нощи!
И колко дълги бяха, самотни, безлюбовни!

Целомъдрена приятелко, пак си ми на гости!
Дошла си да ми пожелаеш добър път ли!?
Та ти си моя дом и моя почва, където стъпвам!
Ти си моя тежест, мое равновесие, ти... ти...
                                                    просто присъстваш!
                                                    (А аз, благодаря ти!)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...