Oct 22, 2007, 9:07 AM

На любовта ми

  Poetry
701 0 17
Целомъдрена приятелко, пак си ми на гости!
А аз те срещам като влюбена невеста!
И отново слушам живителни речитативи,
и си мисля, животът ми е почнал отначало!

Или тихичко спомени ми навяваш
и знаеш кои ще ме стоплят, навярно!
Ех, как се лутах без теб, в безлунни нощи!
И колко дълги бяха, самотни, безлюбовни!

Целомъдрена приятелко, пак си ми на гости!
Дошла си да ми пожелаеш добър път ли!?
Та ти си моя дом и моя почва, където стъпвам!
Ти си моя тежест, мое равновесие, ти... ти...
                                                    просто присъстваш!
                                                    (А аз, благодаря ти!)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...