Целомъдрена приятелко, пак си ми на гости!
А аз те срещам като влюбена невеста!
И отново слушам живителни речитативи,
и си мисля, животът ми е почнал отначало!
Или тихичко спомени ми навяваш
и знаеш кои ще ме стоплят, навярно!
Ех, как се лутах без теб, в безлунни нощи!
И колко дълги бяха, самотни, безлюбовни!
Целомъдрена приятелко, пак си ми на гости!
Дошла си да ми пожелаеш добър път ли!?
Та ти си моя дом и моя почва, където стъпвам!
Ти си моя тежест, мое равновесие, ти... ти... ...