7 feb 2007, 18:21

На М. 

  Poesía
999 0 13
Ти потапяш се в нощи безсънни
преживяваш щастливия миг,
а пред прага ти стъпки бездънни
пак изтръгват и болка и вик.

Твойто щастие някъде също
гледа жълтата стара луна.
И отново те нежно прегръща
и потъва дълбоко в съня.

Че животът ви тъй отреден е -
разстояния все ви делят.
Бързат влакове в двете посоки
проглушават със писък нощта.

Как живота от днес ще живееш?
Как тревожно ще срещаш деня?
Ще бленуваш ли нощем в постелята
за любовна прегръдка една?

Или пак в ежедневие сиво
ще се точи безкрайно деня?
Само нощем с усмивка красива
той ще идва и топли съня.

© Дорика Цачева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??