На М.
Ти потапяш се в нощи безсънни
преживяваш щастливия миг,
а пред прага ти стъпки бездънни
пак изтръгват и болка и вик.
Твойто щастие някъде също
гледа жълтата стара луна.
И отново те нежно прегръща
и потъва дълбоко в съня.
Че животът ви тъй отреден е -
разстояния все ви делят.
Бързат влакове в двете посоки
проглушават със писък нощта.
Как живота от днес ще живееш?
Как тревожно ще срещаш деня?
Ще бленуваш ли нощем в постелята
за любовна прегръдка една?
Или пак в ежедневие сиво
ще се точи безкрайно деня?
Само нощем с усмивка красива
той ще идва и топли съня.
преживяваш щастливия миг,
а пред прага ти стъпки бездънни
пак изтръгват и болка и вик.
Твойто щастие някъде също
гледа жълтата стара луна.
И отново те нежно прегръща
и потъва дълбоко в съня.
Че животът ви тъй отреден е -
разстояния все ви делят.
Бързат влакове в двете посоки
проглушават със писък нощта.
Как живота от днес ще живееш?
Как тревожно ще срещаш деня?
Ще бленуваш ли нощем в постелята
за любовна прегръдка една?
Или пак в ежедневие сиво
ще се точи безкрайно деня?
Само нощем с усмивка красива
той ще идва и топли съня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дорика Цачева Всички права запазени
