Ти потапяш се в нощи безсънни
преживяваш щастливия миг,
а пред прага ти стъпки бездънни
пак изтръгват и болка и вик.
Твойто щастие някъде също
гледа жълтата стара луна.
И отново те нежно прегръща
и потъва дълбоко в съня.
Че животът ви тъй отреден е -
разстояния все ви делят.
Бързат влакове в двете посоки
проглушават със писък нощта. ...