На майка

 Ако можех да открадна ден,

в който да се върнеш ти при мен,

бих платила даже и цената.

Да те видя и да те прегърна,

зная - аз не мога да те върна

и сама ще бродя по Земята.

Ти ми беше като огледало,

даваше ми стимул и начало,

ти подкрепяше ме вярно в моя полет.

И сега когато теб те няма

моето сърце е жива рана,

и да бъда вече нямам воля.

Моя силна майчице - орлице

виждах се през твоите зеници,

и усещах цяла топлината

Всяка урва беше само точка

от която можех да започна

своя полет аз към светлината.

Но не си мисли че се предавам,

твоя дъщеря аз си оставам

ти научи ме на мойта сила.

Нека бурите ми вдъхват смелост

тя е твойто най-велико дело

що ми дава жизнена закрила.