Jul 27, 2024, 9:43 AM

На майка 

  Poetry » Other
5.0 / 3
267 0 0

 Ако можех да открадна ден,

в който да се върнеш ти при мен,

бих платила даже и цената.

 

Да те видя и да те прегърна,

зная - аз не мога да те върна

и сама ще бродя по Земята.

 

Ти ми беше като огледало,

даваше ми стимул и начало,

ти подкрепяше ме вярно в моя полет.

 

И сега когато теб те няма

моето сърце е жива рана,

и да бъда вече нямам воля.

 

Моя силна майчице - орлице

виждах се през твоите зеници,

и усещах цяла топлината

 

Всяка урва беше само точка

от която можех да започна

своя полет аз към светлината.

 

Но не си мисли че се предавам,

твоя дъщеря аз си оставам

ти научи ме на мойта сила.

 

Нека бурите ми вдъхват смелост

тя е твойто най-велико дело

що ми дава жизнена закрила.

© Таня Гулериа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • The home is where my heart belongs. Within her eyes it lays and makes me long to stay, to feel the w...
  • Another day - Another wish to fade away. So take your pills and feel the warmth, Your lake is smould...
  • Flame within a flame Of a silent burning crusades Watch it closely, Feel its titanic rage, Breath in...

More works »