17 may 2006, 17:01
На майка ми
Защо смърта отива при добрите?
Нечакана, очаквано жестока
тя грабва своя жребий, тя не пита
човек ли смачква или червей. Срока
изтекъл е! Но що за жалък срок,
тъй смешно кратък, дяволски нелеп!
Да прокълна или да моля бог...
Не е ли все едно, щом нося креп.
Щом няма да се върнеш пак при мен,
не ще докосна топлите ти длани,
не ще благословиш днес моя ден,
и няма да целунеш дъщеря ми...
Нечакана, очаквано жестока
тя грабва своя жребий, тя не пита
човек ли смачква или червей. Срока
изтекъл е! Но що за жалък срок,
тъй смешно кратък, дяволски нелеп!
Да прокълна или да моля бог...
Не е ли все едно, щом нося креп.
Щом няма да се върнеш пак при мен,
не ще докосна топлите ти длани,
не ще благословиш днес моя ден,
и няма да целунеш дъщеря ми...
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
...уви! И на мен ми е познато
-
Превъзходен стих, макар и написан по толкова тъжен повод. Прекланям се пред всички изгубени завинаги майки и пред стихът ти!
-
Чета и плача!поздрави
-
Свеждам глава пред този стих!
-
Всяка дума достига до сърцето.
-
Поздравявам те. Изживяла съм го и споделям мъката ти
-
Поклон!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
