17.05.2006 г., 17:01 ч.
На майка ми
Защо смърта отива при добрите?
Нечакана, очаквано жестока
тя грабва своя жребий, тя не пита
човек ли смачква или червей. Срока
изтекъл е! Но що за жалък срок,
тъй смешно кратък, дяволски нелеп!
Да прокълна или да моля бог...
Не е ли все едно, щом нося креп.
Щом няма да се върнеш пак при мен,
не ще докосна топлите ти длани,
не ще благословиш днес моя ден,
и няма да целунеш дъщеря ми...
Нечакана, очаквано жестока
тя грабва своя жребий, тя не пита
човек ли смачква или червей. Срока
изтекъл е! Но що за жалък срок,
тъй смешно кратък, дяволски нелеп!
Да прокълна или да моля бог...
Не е ли все едно, щом нося креп.
Щом няма да се върнеш пак при мен,
не ще докосна топлите ти длани,
не ще благословиш днес моя ден,
и няма да целунеш дъщеря ми...
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
...уви! И на мен ми е познато
-
Превъзходен стих, макар и написан по толкова тъжен повод. Прекланям се пред всички изгубени завинаги майки и пред стихът ти!
-
Чета и плача!поздрави
-
Свеждам глава пред този стих!
-
Всяка дума достига до сърцето.
-
Поздравявам те. Изживяла съм го и споделям мъката ти
-
Поклон!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
