На майка ми
Защо смърта отива при добрите?
Нечакана, очаквано жестока
тя грабва своя жребий, тя не пита
човек ли смачква или червей. Срока
изтекъл е! Но що за жалък срок,
тъй смешно кратък, дяволски нелеп!
Да прокълна или да моля бог...
Не е ли все едно, щом нося креп.
Щом няма да се върнеш пак при мен,
не ще докосна топлите ти длани,
не ще благословиш днес моя ден,
и няма да целунеш дъщеря ми...
Нечакана, очаквано жестока
тя грабва своя жребий, тя не пита
човек ли смачква или червей. Срока
изтекъл е! Но що за жалък срок,
тъй смешно кратък, дяволски нелеп!
Да прокълна или да моля бог...
Не е ли все едно, щом нося креп.
Щом няма да се върнеш пак при мен,
не ще докосна топлите ти длани,
не ще благословиш днес моя ден,
и няма да целунеш дъщеря ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
