May 17, 2006, 5:01 PM

На майка ми

  Poetry
1.1K 0 7
Защо смърта отива при добрите?
Нечакана, очаквано жестока
тя грабва своя жребий, тя не пита
човек ли смачква или червей. Срока
изтекъл е! Но що за жалък срок,
тъй смешно кратък, дяволски нелеп!
Да прокълна или да моля бог...
Не е ли все едно, щом нося креп.
Щом няма да се върнеш пак при мен,
не ще докосна топлите ти длани,
не ще благословиш днес моя ден,
и няма да целунеш дъщеря ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...уви! И на мен ми е познато
  • Превъзходен стих, макар и написан по толкова тъжен повод. Прекланям се пред всички изгубени завинаги майки и пред стихът ти!
  • Чета и плача!поздрави
  • Свеждам глава пред този стих!
  • Всяка дума достига до сърцето.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...