На Майка ми...

                                на светлата Памет на Майка ми...

Не помня младостта ти Майко моя,

с кого си я прекарала, къде

и как мечтала си да срещнеш своя

Човек- в Живота да те поведе...

Кого несръчно първо си целунала-

с любов или случайно бил на ход?..

И мислила ли си при пълнолуние

за него после целият Живот?..

За първите ти трепети любовни

естествено не съм осведомен-

ти никога от свян не ми напомни,

че си била- преди да съм роден...

...Аз помня все лицето ти угрижено

надвесено над моето легло

и устните ти с хлад едва раздвижени

докосвайки горящото чело...

Не си ми пяла песнички приспивни,

целувала си ме когато спях

(о, и веднъж войник като отивах!),

но винаги когато болен бях!..

И помня как се връщаше от нивата:

ръцете от умора с тремор лек,

а бръчките тъй много ти отиваха-

от Вятъра и слънчевият пек...

...Но после тръгнах много надалече,

натрупах много спомени от там,

а тъжно-уморена всяка вечер

прибирала си се във къщи, знам...

Дори писма намираха ме рядко-

не беше много учила това,

но с разкривени букви даже кратко

намираше най-силните слова!..

„...те всичките съседи гости имат,

а аз кукувам си ей- тъй сама-

пък то баща ти както се спомина

и Вятъра не спира пред дома...”

...Аз също Майко май не пишех често,

но щото много учил бях и знам

(това сега ще си призная честно!),

че бил ти е стилът ми не разбран!..

...О Господи, живяхме в паралелни

взаимно непонятни Светове-

по плът и кръв едно и неразделни,

а всъщност на Светлинни Векове!..

Със чужди хора празници деляхме...

...Със мъжка обич другите Жени

обичах и в присъствите тяхно

понякога забравях те...Прости!..

...От стара гравитация привлечен

се върнах в село, да те търся там-

съседа каза: „ Тя замина вече,

но рече ми това да ти предам...”

Бе ключа за порутената къща

ненужен символ от ония дни

така е: щом синът не се завръща-

Разрухата  Живота подмени!..

 ...Години вече Майко от тогава,

но зная нейде търсиш ме и ти,

а Време и за мене наближава

да тръгна сам по твоите следи...

Ще те намеря в твоята неволя

където и да си, защото виж:

„Рече ли Господ да се преродя отново

ти Майко искам пак да ме родиш!...”

д-р Коста Качев