На Майка ми...
На Майка ми...
на светлата Памет на Майка ми...
Не помня младостта ти Майко моя,
с кого си я прекарала, къде
и как мечтала си да срещнеш своя
Човек- в Живота да те поведе...
Кого несръчно първо си целунала-
с любов или случайно бил на ход?..
И мислила ли си при пълнолуние
за него после целият Живот?..
За първите ти трепети любовни
естествено не съм осведомен-
ти никога от свян не ми напомни,
че си била- преди да съм роден...
...Аз помня все лицето ти угрижено
надвесено над моето легло
и устните ти с хлад едва раздвижени
докосвайки горящото чело...
Не си ми пяла песнички приспивни,
целувала си ме когато спях
(о, и веднъж войник като отивах!),
но винаги когато болен бях!..
И помня как се връщаше от нивата:
ръцете от умора с тремор лек,
а бръчките тъй много ти отиваха-
от Вятъра и слънчевият пек...
...Но после тръгнах много надалече,
натрупах много спомени от там,
а тъжно-уморена всяка вечер
прибирала си се във къщи, знам...
Дори писма намираха ме рядко-
не беше много учила това,
но с разкривени букви даже кратко
намираше най-силните слова!..
„...те всичките съседи гости имат,
а аз кукувам си ей- тъй сама-
пък то баща ти както се спомина
и Вятъра не спира пред дома...”
...Аз също Майко май не пишех често,
но щото много учил бях и знам
(това сега ще си призная честно!),
че бил ти е стилът ми не разбран!..
...О Господи, живяхме в паралелни
взаимно непонятни Светове-
по плът и кръв едно и неразделни,
а всъщност на Светлинни Векове!..
Със чужди хора празници деляхме...
...Със мъжка обич другите Жени
обичах и в присъствите тяхно
понякога забравях те...Прости!..
...От стара гравитация привлечен
се върнах в село, да те търся там-
съседа каза: „ Тя замина вече,
но рече ми това да ти предам...”
Бе ключа за порутената къща
ненужен символ от ония дни
така е: щом синът не се завръща-
Разрухата Живота подмени!..
...Години вече Майко от тогава,
но зная нейде търсиш ме и ти,
а Време и за мене наближава
да тръгна сам по твоите следи...
Ще те намеря в твоята неволя
където и да си, защото виж:
„Рече ли Господ да се преродя отново
ти Майко искам пак да ме родиш!...”
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
