НА МАЙКА МИ
НА МАЙКА МИ
Ти идваш в сънищата ми тревожни,
присядаш тихичко на моето легло
и правиш чудесата пак възможни,
положила ръка на моето чело.
И почваш да говориш с думи благи
за селото, за двора, за стобора нов,
за детството и за игрите драги,
за силната и свята майчина любов.
Разказваш ми как ти си ме кърмила,
и как люляла си ме нощем на ръце.
Откак на този свят си ме родила,
за мен туптяло е и твоето сърце.
Ти спомняш си за първите ми крачки,
с които лакатушно тръгнах по света,
за малките, любимите играчки,
за пеленките ми, прострени на плета...
- “ -
Но теб те няма вече, скъпа мамо,
а исках толкоз много още да ти дам.
Не мога пак с глава на твойто рамо,
задъхано да плача, без да ме е срам.
За мен завинаги ще си останеш
най-светъл пример за морална чистота
и знам, че никога не ще престанеш
да пазиш моя дух със твойта доброта.
Сега застинал тихо и смирено,
аз гледам снимката на сивия гранит
и виждам пак лицето озарено,
усмивката, привличаща като магнит.
Аз чувствам... някой сякаш, че минава
и виждам гълъбът към мене полетял.
Във него образа ти разпознава
със свойта мъка, твоят син осиротял.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Запрянов Todos los derechos reservados
