НА МАЙКА МИ
НА МАЙКА МИ
Ти идваш в сънищата ми тревожни,
присядаш тихичко на моето легло
и правиш чудесата пак възможни,
положила ръка на моето чело.
И почваш да говориш с думи благи
за селото, за двора, за стобора нов,
за детството и за игрите драги,
за силната и свята майчина любов.
Разказваш ми как ти си ме кърмила,
и как люляла си ме нощем на ръце.
Откак на този свят си ме родила,
за мен туптяло е и твоето сърце.
Ти спомняш си за първите ми крачки,
с които лакатушно тръгнах по света,
за малките, любимите играчки,
за пеленките ми, прострени на плета...
- “ -
Но теб те няма вече, скъпа мамо,
а исках толкоз много още да ти дам.
Не мога пак с глава на твойто рамо,
задъхано да плача, без да ме е срам.
За мен завинаги ще си останеш
най-светъл пример за морална чистота
и знам, че никога не ще престанеш
да пазиш моя дух със твойта доброта.
Сега застинал тихо и смирено,
аз гледам снимката на сивия гранит
и виждам пак лицето озарено,
усмивката, привличаща като магнит.
Аз чувствам... някой сякаш, че минава
и виждам гълъбът към мене полетял.
Във него образа ти разпознава
със свойта мъка, твоят син осиротял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Запрянов Всички права запазени
