НА МАЙКА МИ
НА МАЙКА МИ
Ти идваш в сънищата ми тревожни,
присядаш тихичко на моето легло
и правиш чудесата пак възможни,
положила ръка на моето чело.
И почваш да говориш с думи благи
за селото, за двора, за стобора нов,
за детството и за игрите драги,
за силната и свята майчина любов.
Разказваш ми как ти си ме кърмила,
и как люляла си ме нощем на ръце.
Откак на този свят си ме родила,
за мен туптяло е и твоето сърце.
Ти спомняш си за първите ми крачки,
с които лакатушно тръгнах по света,
за малките, любимите играчки,
за пеленките ми, прострени на плета...
- “ -
Но теб те няма вече, скъпа мамо,
а исках толкоз много още да ти дам.
Не мога пак с глава на твойто рамо,
задъхано да плача, без да ме е срам.
За мен завинаги ще си останеш
най-светъл пример за морална чистота
и знам, че никога не ще престанеш
да пазиш моя дух със твойта доброта.
Сега застинал тихо и смирено,
аз гледам снимката на сивия гранит
и виждам пак лицето озарено,
усмивката, привличаща като магнит.
Аз чувствам... някой сякаш, че минава
и виждам гълъбът към мене полетял.
Във него образа ти разпознава
със свойта мъка, твоят син осиротял.
© Христо Запрянов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Силно, вълнуващо стихотворение! Разплака ме!
-
Много искрена синовна изповед, затрогваща и предизвикваща умиление.
Неподправеност на чувствата блика от написаното! Поднасям ти моите възторжени аплодисменти! -
Прекланям се!...Прекрасно изказана болка и тъга...
-
Поклон!
Посветил си и толкова хубав, извиращ от най-дълбокото, стих! -
Няма как да не споделяме тези чувства,Ицо!Спокойна нощ!
-
Към всички коментирали "НА МАЙКА МИ":
Не ви познавам и едва ли някога ще се запознаем лично. Това обаче в никакъв случай няма да ми попречи да ви изкажа голямата си благодарност. Не толкова за хубавите отзиви, колкото за искрената ви,неподправена и всеотдайна обич към майката, която няма нужада от дешифровка. Това е и основната причина за спонтанното ми и истинско уважение, което изпитвам към всички вас.
Затова си позволявам от мое и ваше име да добавя:
За нас е майката като икона,
но не рисувана от някакъв зограф,
че тя е неподластна на канона.
За нея няма... даже фотограф.
-
От всяка дума се усеща синовната ти обич!Много красиво и нежно!
Поклон и от мен!!! -
Вълнуващ стих!
-
Поклон и аплодисменти ;(
-
!!!
-
Скъпа тема, за всеки !
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздравления, макар и със закъснение!