5 oct 2015, 11:06

На майка ми 

  Poesía » Otra
483 0 5

Душата ми е като стар албум.
Препълнен с пожълтели страници.
Разлиствам бавно, лист по лист
Долитат мисли като ято птици.

Изплува образ, мил и скъп.
Една жена със поглед ясен.
Събрала мъдрост, страх и скръб
В един живот, живян, нелесен.

И ако имам раздвоение
се питам, как ли би постъпила?
Напук на моите съмнения
аз чувам мъдрите напътствия.
Понякога… макар насън..

Усещам липсата ти осезаемо
когато празниците идват.
Не ми остава нищо друго
освен във спомените да се скрия.

А ако имах миг поне
да те прегърна, за последно,
тогава моето сърце
от радост щеше да ликува.
Прости ми, мамо!

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за милите думи!
  • След Димчо Дебелянов е трудно да се пише за майката. Но трябва да се опитва. Мисля, че този твой опит, Мая, е сполучлив. Поздрав!
  • Моята майка също беше светица за мен, на мен също ми липсва! Поздравления Майче!
  • Съкровено и истинско!
  • Благодаря, че харесахте. Моята майка беше светица и винаги ще ми липсва...
Propuestas
: ??:??